ПЛАТФОРМА ЗА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ

  • 348
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
    348
    Shares

Защо се съгласи да участваш?

Хареса ми идеята да се говори публично за това, че хората сме телесно (и всякак) несъвършени и това е напълно нормално, даже задължително и здравословно. Мисля че сме стигнали момент в развитието си, в който стремежът към перфектност е болест.

Кога за първи път осъзна, че си жена и имаш женско тяло? Кога забеляза тялото си?

Мисля че когато ми се наложи да си купувам първия сутиен. Беше в едни години, в които оризът и сиренето се купуваха с купони, и на никого не му беше до сутиени (това е идеалната алтернативна визуализация на пирамидата на Маслоу – кой ти мисли за сутиени, когато по магазините няма ориз и оцет). Из София амбулантната търговия на различни продукти процъфтяваше и беше пълно с някакви хора, които продаваха сутиени от кашони пред Софийския университет например. По-младите хора сега просто нямат въображението да си представят какви неща се продаваха пред това висше учебно заведение! Пирожки, гащи, прашки, сутиени, чорапи... всичко в кашони и торбички, като на селски пазар за кокошки. Влизаш там да учиш филология, а отвън – кюлоти, натрупани в кашон. Та това са първите ми женски спомени. Сигурно съм си мислела – егати, това ли е, да ти пораснат цици, и да трябва да ходиш да ровиш по кашоните за сутиен! И, разбира се, моментът, в който момчетата в класа започват да ти дърпат същия този безценен сутиен и да ти пускат пликчета с вода върху главата от 3 етаж, защото те харесват, ама още нямат способността да ти го покажат по човешки начин.

Какво означава за теб да си жена? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези географски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствено-добавена стойност?

Какво означава да съм жена.... означава много бачкане, за да си сравнително независима, да имаш пари и да правиш това, което ти харесва и искаш. Да си купуваш колкото искаш кашкавал, ботуши и билети до Барселона. По тези географски ширини означава и борба със стереотипи и предразсъдъци на различни теми – за жените-шофьори ми е един от любимите, за ролята на жената (припомням величествените резултати от скорошното проучване, което показва, че 81% от българите смятат, че мястото на жената е у дома и да води домакинството). И понеже последните няколко години професионално вниманието ми е в посока майчинство, родителство, раждане, ето нещо и от тази област. Ужасно ме дразни и неглижирането на психологическите травми и последващата нужда от подкрепа и помощ, които жените (особено у нас) получават след раждане. Най-обичам някой да ми каже Баба ти е раждала по 15 деца и не се е лигавила и оплаквала. Това изречение е безумно на толкова много нива, че няма да ни стигне интернетът да обяснявам. В Майко Мила! получаваме такова количество имейли и съобщения от травмирани, депресирани, изтощени жени, а също и такива, чиито партньори упражняват психологическо и/или физическо насилие над тях (малко известен факт е, че мъжът-насилник често започват да тормози жената, когато тя забремененее и роди), че ако някой ден издадем анонимно тези разкази, ще настъпи тридневно национално мълчание. Защото това са истински истории, дето се вика – от живия живот. Това са жени, които живеят ей там, отсреща, до нас, около нас, ходят по улиците, возят се в трамвая – сигурно дори ги познаваме. И които си мълчат или разказват с половин уста на някоя приятелка. Много от тях се примиряват, търпят, уж в името на децата, на не знам си какво. И това е факт, неоспорим факт. Да, знам, че звучи гадно и че всички предпочитаме да не говорим за тези неща, а да обсъждаме дали Фандъкова е пуснала снегорини по улиците, но ей на, говорим. И, слава Богу, все повече жени говорят.

Как се промени отношението ти към тялото ти през годините? Имала ли си моменти на неразбирателство с него – срам, притеснение, недоволство?

Боже, разбира се. Като тийнейджърка и в младите ми години толкова съм страдала, че не съм слаба! Имах приятелки, които ядяха денонощно и приличаха на щеки – какъв е тоя метаболизъм, аз не знам. Защо аз го нямам – също не знам и искам някъде да се оплача срещу тая несправедливост, защото, от друга страна, аз обожавам да ям. И не е честно – така да обичаш храната, и в същото време да не можеш да се удавиш в тенджера с препечени филии с кьопоолу и сирене. Адски съм се тормозила от тоя факт. Сега не ми пука – то няма и закъде вече, не може цял живот единствената ти мисъл да е дали задникът ти е голям или много голям. Аз цялата съм голяма – ето, нося 41 номер обувки. Не съм чувала някой да се срамува, защото носи 41 номер обувки. Мисля че същото е и с останалата част от тялото – има някакви дадености и характеристики, от които не можеш да избягаш, и е добре да ги приемеш и превърнеш в позитив. И за това отношение много помага спортът – аз открих спорта късно, чак на 30 години. Той дава едновременно една дисциплина, но и разбиране за лимита на възможностите на тялото. И всичко става много по-лесно и приемливо.

Разкажи ми за моментите, в които си усещала най-голяма трудност да продължиш и самочувствието ти е било наранено – защото те е било страх, защото не си имала вяра в себе си, в бъдещето, защото си смятала, че не си достатъчна? Какво беше преживяването за теб?

Когато почина майка ми, бях много объркана. Бях на 28 и от незнание как да се справя с всичко... почнах да правя всичко. Буквално. Хвърлях се от едно в друго, правех някакви пълни тъпотии. Отне ми много време – даже и до този момент, 10 години по-късно, да си подредя главата и да разбера аз коя съм, какво съм и с какво съм ценна. Горе-долу вече имам някаква представа.

Как се промени светоусещането ти след като роди?
Как се промениха:
- страховете ти;
- отношението към тялото ти (твоето собствено отношение и отношението на другите около теб към него);
- твоето отношението към другите около теб?

Аз съм от тези жени, които изпитват неистов страх от раждане. Никога не съм искала да раждам естествено, да изпитам цялата болка и прочие неща, които съм чувала и чела от други жени. Забременях на 35, родих на 36, имах страхотна бременност, спортувах почти до края, нямах оплаквания, пътувах бременна до Австралия – въобще, всичко беше тип-топ. След раждането обаче за първи път разбрах какво правят хормоните, колко уязвим ставаш, колко безпомощен може да се почувстваш. Както казах, нямам майка, на която да звънна и да ѝ кажа – абе, извинявай, докога това дете ще реве така, и докога и аз ще рева, и въобще, ДОКОГА??? Не спах 1 година, буквално, а това, както знаем, е адово мъчение за мозъка и тялото. Тялото ми се промени също – и то за дълго. И тук отново искам да спомена една много дразнеща тенденция – да се обяснява на жени, на които им предстои да родят или са родили току-що, че могат да влязат във форма за 3 седмици. Че след 2 месеца ще са си като преди. Това е толкова вредно и глупаво, за Бога. Да, има жени, които от зор и недоспиване стават още по-слаби, отколкото са били, но пък други, по същите причини, стават тройни. Това е изключително натоварващо – да слушаш как всичко зависи от теб и само желание да имаш, ще свалиш всичките 24 килограма, които си качила по време на бременността. Какво желание и какво зависи от теб, когато не спиш повече от 3 часа на денонощие и за последно си се къпала оня ден и то на отворена врата??? Тези перфектни образи на майки, които ходят издухани и фризирани, лакирани и на токчета, не са меродавни, не е нормално всички да се равняват по тях.

А светоусещането ми как се промени – мисля че със съня загубих и голяма част от търпението си към глупости и към хора, които не проявяват уважение към личността ти, които ти влизат в пространството, които знаят по-добре от теб какво ти е или какво трябва да ти бъде. Другите как са се променили към мен не знам, нямам време и желание да правя такива изследвания. Повечето от близките и приятелите ми не са се променили, а останалите не ме интересуват особено.

Работа и личен живот – балансираш ли ги или едното е за сметка на другото?

Аз работя доста и това го знае всеки, който ме познава. Много е трудно да балансираш и често работата ми взима превес, признавам си го. Но работя по въпроса да започна да обръщам внимание и на личния си живот, включително и с някои доста важни промени в него.

Защо да бъдеш в тялото си е най-хубавото място, на което можеш да бъдеш?

Най-хубавото място, на което можеш да бъдеш, е в тялото си, което лежи и спи в широко и удобно легло, без някой да го дърпа, да му кашля на главата, да има 39 градуса температура и хрема, да чука с чук по парното или да разбива стена с флекс. Това е най-хубавото място и аз съм оптимист, че някой ден ще имам възможността да съм на такова място.

Ако имате желание да подкрепите “Кожа”, моля свържете се с нас.

КОЖА.org © 2017 — 2018

x

Сайтът използва бисквитки (cookies) с цел подобряване на предоставените интернет услуги.
С потвърждението си, вие се съгласявате с нашата политика за използване на бисквитки.

Добре! Отказвам! Настройки за поверителност