Оригинален текст: VICE
Превод от английски: Марина Църноречка
Илюстрация: Джоел Бенджамин
Чувал съм, че психичните заболявания често започват в късната юношеска възраст или малко след 20-тата годишнина. Това препокрива и с личните ми наблюдения, но има ли някаква научна основа за това твърдение?
Да, по-голямата част от психичните разстройства се появяват през юношеството или до 25-годишна възраст. Ако ще страдате от тревожно разстройство като възрастен, вероятността да го имате като юноша е 90%. По принцип тревожно разстройство не се развива като възрастен. Ще го развиете като дете и след това ще преминете с него в зряла възраст. Нарастващ брой изследвания показват, че това е така, защото юношеството е времето, в което мозъкът се променя в голяма степен.
Някога смятахме, че мозъкът не се променя толкова много след ранното детство, но това, което открихме е, че мозъкът продължава да подлежи на наистина дълбоки промени до около 20-годишна възраст.
Той все още е доста ковък, така че излагането на различни влияния в социалната среда наистина може да има дълбоко влияние върху начина, по който мозъкът продължава да се развива.
Казахте, че много фактори имат общо с развитието на мозъка. В същото време съзряването изглежда е времето, в което хората преживяват големи промени, както в социално, така и в икономическо отношение, като например университета, навлизането в работния свят или живеенето далеч от родителите. Има ли начин да се определи количествено, което взима превес - въздействието на околната среда или биологичното предразположение?
Някои видове психични разстройства са много по-генетично обословени отколкото други. Шизофренията и биполярното разстройство имат много по-висока степен на онаследяване. Ако имате роднина от първа степен като родител или сестра, който има едно от тези нарушения, вие самите сте изложени на много по-голям риск да го развиете и има фактори в околната среда, които могат да спомогнат. За други заболявания, като депресията или тревожността, наследствеността е по-малка. Дали ще развиете или не едно от тези заболявания зависи много повече от вашата среда. Младите възрастни преминават през всички тези различни социални промени, но ние сме се развили така, че да можем да направим този голям преход от това да сме с родителите си до това да преминем в зряла възраст. Това, което се случва по време на този преход обаче определено може да има дълбок ефект върху това дали ще бъдете "здрави" или ще имате някои от тези видове разстройства. Все още изучаваме до колко това е биологично базирано и до колко зависи от средата. От генетиката научихме, че не са само гените и не е само среда, а взаимодействието между двете.
Значи психическите заболявания не са нещо неизбежно, което хората ще имат или няма да имат?
Не. Много от нас са склонни да се фокусират върху негативите, но е изключително важно да се съсредоточим върху факта, че има много неща, които могат да се направят, за да се предпазим от развитието на психични разстройства, дори ако сме изложени на риск. Социалната среда може да ви накара да се разболеете, но в добра социална обстановка наистина можете да процъфтявате.
За кои неща е важно да бъдат информирани хората?
Важно е да знаете от какво сте застрашени. Да приемем, че имате родител с психопатология; това със сигурност е рисков фактор. Ако сте имали трудности да се включите в социалния свят като дете, това е друг рисков фактор. Ако родителите ви са ви предпазвали, вместо да ви изправят до известна степен с трудни ситуации и да ви покажат как да се справите, това е друг рисков фактор. Видът родителство, който сте получавали като дете, може наистина да повлияе на начина, по който се справяте с новите предизвикателства докато навлизате в зряла възраст.
Да приемем, че човек започва да изпитва симптоми на психично разстройство. Какво може да направи, за да намали последствията?
Най-важното, което можете да направите, за да смекчите последствията, които една психопатология може да има, е да се лекувате възможно по-рано и когато сте по-млади. Това както формирането на навиците: те се укрепват с течение на времето и след като бъдат утвърдени, стават биологични, така да се каже. Много по-трудно е да ги пречупите и те се задържат за дълго време. Ако смятате, че може би нещо не е наред, трябва да се опитате да потърсите помощ, преди нещата да станат кризисни, преди да почувствате, че има дълбок ефект върху живота ви.
Здравните грижи са толкова скъпи и непрозрачни, че мисля, че много хора си казват: "Може би съм депресиран, може би страдам от тревожност, но вероятно съм добре". Те не искат да похарчат огромни суми, обръщайки се към лекар и затова чакат докато не е абсолютно необходимо.
Ако изчаквате, за да предприемете лечение, симптомите ви могат да станат много по-сериозни. Спестявате пари в краткосрочен план, но дългосрочните ви разходи ще бъдат много по-високи. Ние правим превантивни грижи за физическите заболявания, но като общество все още не сме стигнали до задоволителни нива що се касае до психичното здраве.
Какво смятате за форумите за самодиагностика, форумите, здравни сайтове (например американският WebMD) и други онлайн здравни инструменти?
Мисля, че тъй като в миналото здравните грижи не са били на разположение и тъй като все още има стигма по отношение на това да посещавате професионалист в областта на психичното здраве, хората разчитат на интернет, за да разберат какво става с тях. Това може да бъде добра първа стъпка и със сигурност може да подчертае факта, че не сте сами относно видовете симптоми, които имате. Но това не води непременно до лечение.
Важно е да можете да отидете на професионалист и да кажете: "Мисля, че имам нужда от помощ за това".
Разбира се, колкото повече ресурси, толкова по-добре, особено за хора, които не са били изложени на грижи за психичното здраве. Може да е страшно. Интернет може да бъде полезен, но няма да ви постави диагноза и няма непременно да ви предложи лечение. Но винаги е добре да има повече информация.
Проблем ли е грешката информацията или грешната самодиагноза?
Ами, да кажем, че някой се диагностицира с депресия. За един човек, давайки си етикет по този начин, може да бъде вредно, но за друг човек може да е от полза. От гледна точка на дезинформацията, всеки човек е различен, така че получаването на лечение, специално за вашата ситуация, е наистина важно.
Има някои неща, за които се разпространява информация онлайн, например за появата на компютъризирани здравни услуги или видеоигри, които ви помагат да се справите с тревожността, и хората се надяват на тези решения, но тях все още ги няма. Мисля, че това е онази фалшива надежда, че има лесно, евтино и с малко странични ефекти лечение за някои неща, а данните просто още не са го подкрепили. Това е нещо, за което хората трябва да бъдат предупредени. Съществуват някои шантави стратегии, които се популяризират в интернет, зад които всъщност няма много научна подкрепа. Мисля, че е по-добре да потърсите професионална грижа, отколкото да опитвате някои от тези неща.
Казвате, че няма да има бърз и лесен еквивалент на пеницилина при психичното здраве, който да прави всички здрави?
Това би било прекрасно, но просто не се случва. Не е имало ново лекарство, което наистина да помага с нарушенията на психичното здраве от много дълго време, което е разочароващо.
При психичното здраве и здравето като цяло това, което "знаем", изглежда винаги се променя. За да избера очевиден пример, непрекъснато виждам статии за нови проучвания, които казват, че червеното вино е вредно за нас, а други казват, че е полезно. За някой, който не е достатъчно информиран, това може да бъде много объркващо. Колко от това, което смятаме, че знаем сега, ще бъде различно след няколко години?
Мисля, че всички ние сме си мислили, че до сега вече ще знаем повече от колкото всъщност знаем. Връщам се към примера за генетиката: Когато човешкият геном беше декодиран, си мислихме "О, сега вече ще знаем всичко. Ще можем да поправяме неща и всичко ще бъде ясно". Чрез по-доброто разбиране на това, което се крие зад психичните разстройства, научаваме, че то е наистина много сложно.
Нещо, което се случва често е, че медиите представят нещата с много опростени термини, които дават на хората фалшива надежда. Те биха казали: "Ето това е мястото в мозъка, където живее депресията", сякаш можем да поправим това място и тогава всичко ще бъде наред. Много по-сложно е от това. В този момент започваме да разбираме това, което не знаем. Малко е ужасяващо. Това е напълно променяща се област. Наистина се надявам, че след 10 или 15 години ще сме стигнали до там, че да можем по-добре да идентифицираме симптомите по-рано. Все още смее в доста раннен етап от гледна точка на неврологията.
Има ли нещо друго, което смятате, че средностатистическият млад възрастен трябва да знае за психичното здраве?
Трябва да знаят, че повечето от психичните разстройства, които хората имат през ранните си години отшумяват. Това може им даде надежда. Но те също трябва да знаят, че ако сте един от хората, при които няма да отшуми, е по-добре да получите помощ рано, отколкото късно.
Не мислете за срещите със специалист по психично здраве като нещо стигматизиращо, което правите само в момент на остра криза. Мислете за това като за превантивна грижа за себе си, като например за годишен преглед. Говорете за проблемите рано, вместо да оставяте нещата да се натрупват.
